I. Увод

  1. Настоящата стратегия отразява волята, вижданията и намеренията на българската държава за противодействие на радикализацията и тероризма. Документът, обединяващ действащите към момента стратегически, концептуални документи в сферата на противодействие на радикализацията в обществото и тероризма. Стратегията за противодействие на радикализацията и тероризма (СПРТ) има хоризонт на действие до 2025 г. с междинен преглед и актуализиране през 2020 г. Стратегията е отворен документ, който може да бъде допълван с нови елементи при внезапни и значителни изменения в средата на сигурност.

  2. В основата на СПРТ са залегнали приоритетите на националната сигурност и защитата на националните интереси, определени в Конституцията на Република България и Стратегията за национална сигурност на Република България. Настоящата стратегията съответства на Глобалната стратегия на Организацията на обединените нации за противодействие на тероризма, релевантните резолюции на Съвета за сигурност на ООН, съответните конвенции на ООН, както и Стратегията за вътрешна сигурност на Европейския съюз, Стратегията на Европейския съюз за борба срещу тероризма; Стратегията на ЕС за борба срещу радикализацията и набирането на терористи, Решенията на Срещата на върха за противодействие на насилствения екстремизъм и приетите планове за действие. СПРТ отчита целите на Националната стратегия в областта на миграцията, убежището и интеграцията, Националната стратегия за интеграцията на лицата, получили международна закрила в Република България, Националната стратегия за киберсигурност, Националната стратегия на Република България за интегриране на ромите, Стратегията за образователна интеграция на децата и учениците от етническите малцинства.

  3. Комплексът от всеобхватни мерки за противодействие на радикализацията и тероризма обединява дейностите на държавните органи, институции, организации и гражданите за изграждане и използване на способности за разкриване, възпиране, предотвратяване и активно противодействие на рисковете, заплахите и последиците, породени от войнстващата радикализация и тероризма.

  4. Противодействието на радикализацията и тероризма е всеобхватна, общодържавна, общонационална и многопластова дейност с единно ръководство, планиране, финансово и ресурсно осигуряване и с децентрализирано изпълнение, при което отделните структури имат относително голяма свобода на действие при постоянна и ефективна хоризонтална координация помежду си.

  5. Радикализацията е комплексен, динамичен и сложен процес, който е заплаха за националната сигурност. Това явление е свързано с процеси на поляризация и нарушаване на социалното единство в обществото, които трябва да бъдат адресирани на ранен етап чрез прилагането на мултидисциплинарен подход. В по-ранните си етапи процесът на радикализация е обратим, което създава възможност за прилагане на широка гама от мерки, насочени към осуетяване привличането на радикализирани индивиди към терористични структури, както и за дерадикализация на бивши привърженици на антидемократични доктрини, използващи насилието като метод и/или участници в терористична дейност.

  6. През последното десетилетие броят на терористичните атаки или опитите да бъдат извършени такива продължава да нараства в Африка, Азия и Близкият изток. В Европейския съюз, въпреки сравнително малкият брой на терористични атаки и жертви, заплахата за сигурността на гражданите остава постоянна. В този смисъл, тероризмът представлява сериозна и непосредствена заплаха и за българското общество и държавни интереси.

  7. Текущото състояние на средата за сигурност налага предприемането на адекватни мерки за ефективно противопоставяне на радикализацията и тероризма като основни заплахи за сигурността и интересите на Република България.

  8. Държавните институции ще осъществяват непрекъснати и решителни действия за идентифициране и противодействие на всякакви форми и прояви на радикализация.

  9. Българското правителство посредством своите правоохранителни и специални служби ще противодейства решително на всякакъв вид терористична дейност, включително и подготовката за осъществя нето на такава дейност.

  10. Противодействието на явленията свързани с екстремизма, радикализацията и терористични дейности налагат обединение на всички разполагаеми и релевантни национални ресурси или такива по линия на европейската и международната солидарност. При противодействието на горепосочените негативни явления от съществено значение е взаимодействието със страните от Европейския съюз и съюзниците от НАТО.

 

 

 

 

II. Общи положения

 

II. 1. Термини и определения

  1. Радикализацията е процес на отхвърляне на конституционните устои на демокрацията и фундаменталните права на човека, който води до възприемането на идеологията на насилието, подпомагането и прякото участие в терористични действия.

  2. Радикализация, която води до насилие, е явление, при което отделни личности или групи възприемат мнения, възгледи и идеи, които могат да доведат до актове на тероризъм.

  3. Войнственият екстремизъм е явление, при което отделни личности или групи подкрепят или извършват идеологически мотивирано насилие, за да постигнат своите идеологически цели.

  4. Екстремизмът и радикализацията, които водят до насилие, са явления, които поставят под заплаха основни ценности на Европейския съюз – демокрацията, човешките права, свободата и правовата държава. Наред с всяването на страх, несигурност и нестабилност основна цел на екстремистите и терористите е разрушаването или възпрепятстването на свободата на движение на хора, стоки, услуги и капитали.

  5. Дерадикализацията е процес, най-често осъществяван посредством система от програми и мерки, имащи за цел да реинтегрират в обществото хора, които вече са радикализирани.

  6. Деангажиране е процес, при който дадена личност се отказва от активно участие в радикална група или радикална дейност. Този процес на промяна не означава непременно, че съответната личност се е отказала от своите политически или идеологически виждания.

  7. Тероризъм е всяко деяние с криминален характер, съпроводено с акт на насилие, което чрез преднамерено застрашаване на безопасността и живота на гражданите, както и на важни инфраструктурни обекти има за цел да създаде страх и несигурност в обществото и да дестабилизира демократичните институции като средство за постигане на конкретни политически и идеологически цели.

  8. Тероризмът е глобална заплаха и не е обвързан с една конкретна религия, етнос или част от обществото. Той се осъществява от отделни индивиди или групи хора, които по същество извършват тежки престъпления срещу личността и обществото. Тези престъпни действия не могат да бъдат оправдани по никакъв начин и поради никакви причини.

 

II.2. Принципи на политиката за противодействие на радикализацията и тероризма

19. Стратегията за противодействие на радикализацията и тероризма се основава на следните принципи:

  • Върховенство на закона и спазване на основните права и свободи на

гражданите;

  • Спазване на международните норми и сътрудничество с ООН, ЕС и НАТО;  Координираност в дейността на органите на изпълнителната, съдебната и

местната власт;

  • Откритост и прозрачност при провеждането на политиката за противодействие на радикализацията и тероризма;

  • Сътрудничество с гражданите и неправителствените организации.

 

II.3. Цели на Стратегията

20. Основните цели на Стратегията са:  Превенция на насилствената радикализация на отделни личности или групи в българското общество;

  • Противодействие на разпространителите на терористична и радикална пропаганда и лицата, набиращи членове на терористични организации;

  • Предотвратяване и пресичане на терористична дейност на и от територията на България;

  • Наказателно преследване на организаторите, извършителите и помагачите на действия, свързани с радикализация или тероризъм в България и в която и да е друга държава;

  • Минимизиране на последствията от терористична дейност;

  • Изграждане на доверие в гражданите и обществото, както и на активност по

отношение на противодействието на радикализацията и тероризма.

 

 

 

 

III. Среда за сигурност: рискове и заплахи за Република България

 

21. Актуалните рискове и заплахи за сигурността на Република България от радикализация и тероризъм са в голяма степен следствие от кризисни развития във външната среда на сигурност.

 

III.1. Външна среда за сигурност

  1. През последните няколко години ясно се проявява тенденция на разпространение и засилване на радикализацията и на тероризма в глобален план, което засяга сигурността и интересите и на Република България. От особено значение за появата на тази тенденция са конфликтите и кризите в Близкия изток и Северна Африка (Сирия, Ирак, Либия, Йемен, Египет, Мали, Нигерия, Сомалия), в Централна и Южна Азия (Афганистан, Пакистан), други региони и държави, както и страни от Западните Балкани в политически, икономически и религиозно-етнически план.

  2. Тероризмът продължава да бъде главната заплаха за международната и националната сигурност, а също и за живота, здравето, свободите и правата на гражданите. Разпространението на оръжия за масово унищожение, нарастването на военните потенциали, глобализацията и лесният достъп до модерни информационни технологии, организираната престъпност, нелегалният трафик на хора, оръжия и наркотици; демографските, енергийните и екологичните проблеми, рисковете от технически и природни катастрофи са други източници на напрежение, които са в сложна взаимна причинноследствена връзка с тероризма.

  3. На този етап най-реалните и непосредствени рискове и заплахи за Република България от радикализация и тероризъм възникват като следствие от активността на различни терористични групировки и формирования с потенциал в глобален план, между които „Ислямска държава“, „Ал Кайда” и свързаните с тях аналогични структури.

  4. Наличието на голям брой европейски, включително и от Западните Балкани, чуждестранни бойци в състава на различни екстремистки и терористични формирования в конфликтните зони увеличава експоненциално риска и заплахата срещу България. Завръщащите се в страните на произход джихадисти, силно радикализирани и с богат боен опит, генерират сериозни рискове и заплахи за сигурността не само на съответните държави, но и за региона като цяло, включително за Република България. Тази категория лица имат повишен потенциал за пропагандиране на радикални идеи, за изграждане на логистични структури и мрежи за подпомагане на тероризма и за създаване на терористични формирования в района.

  5. Рискове за сигурността на Република България произтичат от факта, че немалка част от заминаващите за конфликтните зони и завръщащите се от там чужди терористични бойци от Западните Балкани преминават транзитно през българска територия.

  6. Конкретни рискове за страната ни произтичат и от вълните нелегални мигранти от кризисни региони и държави към Европа, включително към и през Република България. Вероятността чрез този поток на наша територия да проникнат радикализирани и терористични елементи и групи е голяма.

  7. Рискове от радикализация за Република България съществуват и във връзка с обучението на наши граждани в чужди религиозни образователни центрове, където се проповядва ектремистка идеология. Не може да се изключи вероятността завръщащите се у нас след обучението лица да се ангажират в пропаганда на радикални идеи и опити за реализацията им в страната.

  8. При цялостна оценка на съответните рисковете за Република България следва да се имат предвид и нарастващата обвързаност и сътрудничество под различни форми на терористичните формирования със структурите на организираната престъпност в Европа и Западните Балкани, което създава допълнителни предпоставки за засилване на радикализацията и на заплахите от тероризъм в региона.

  9. Предвид комплексния характер на конфликтите и кризите в дестабилизирани региони и страни с влияние върху външната среда на сигурност, генериращи рискове и заплахи за Република България, може да се прогнозира, че евентуалното им разрешаване в средносрочно и дори в по-далечно бъдеще не е вероятно. В този контекст рисковете и заплахите от радикализация и тероризъм за страната ни ще се съхранят, а при определени условия могат и да нараснат.

  10. Инциденти свързани с киберсигурност през последните години отбелязват ръст в целият свят. Те могат да доведат до аварии или прекъсване на функционирането на жизнено важни комуникационни, транспортни, енергийни системи, и обекти от критичната инфраструктура. Нарастващ брой терористични организации развиват капацитета си и правят опити да осъществяват кибертерористични атаки в САЩ и ЕС.

 

III.2. Вътрешна среда за сигурност

  1. Нападението срещу израелски граждани на летище Сарафово на 18 юли 2012 г., постави Република България във фокуса на вниманието на световната общественост, но и в полезрението на терористичните организации като възможна сцена за извършване на нападения. Вероятността за атаки от страна на широк спектър международни терористични организации и отделни терористи се окачествява като сравнително по-висока от тази преди атентата.

  2. Активното участие на страната в световната антитерористична коалиция и наличието на български контингенти в различни кризисни точки по света прави България потенциален обект на терористични действия.

  3. Съществува и заплаха от активност на самостоятелно действащи терористи, които без преки връзки с известни терористични организации са в състояние да подготвят и планират нападения на територията на България и срещу българските интереси зад граница.

  4. Съществена част от генераторите на рискове за националната сигурност, и найвече терористичните и екстремистки формирования имат мрежова организационна структура, която ги прави много гъвкави и адаптивни. Йерархичната структура на службите за сигурност и обществен ред затруднява понякога бързата и оперативна координация между отделните компетентни хоризонтални нива и може да създаде дефицит от възможности за противодействие.

  5. По отношение на потока от незаконно влизащи в България имигранти е известно, че се стремят към държави-членки на ЕС, осигуряващи стабилни социално-битови и финансово-икономически условия, но не и към връщане в страната на произход. В същото време, оставащите в България имигранти не могат да получат в пълна степен очакваните от тях придобивки. В тази връзка степента на радикализацията на тези общности лесно може да ескалира от нулева до критична под влияние на разнородни фактори.

  6. Крайната бедност и социална изолация, с които се характеризират някои общности в страната, увеличават уязвимостта им към радикални религиозни или други идеологии.

  7. Представители на български местни общности, дори без самите те да се стремят към участие в бойни/терористични действия в Сирия или Ирак, биха могли да адмирират и подпомагат пътуващите през страната европейски бойци.

  8. Наказателното преследване на чуждестранните бойци към момента е сериозно затруднено по отношение събирането на доказателства относно целите на пътуванията на доброволците и техните действия извън ЕС.

  9. Съществуват отделни признаци на поляризация и противопоставяне на етно- религиозен признак. Неравностойното икономическо положение на определени обществени групи създават среда за разпространение на радикална идеология. Значим рисков фактор за вътрешните аспекти на средата за сигурност е достъпността, най-вече в Интернет, на радикална пропаганда, под чието влияние отделни български граждани биха могли да поемат пътя на тероризма. Не на последно място е и рискът от провокиране на антиислямски и ксенофобски настроения.

 

IV. Политика за превенция и противодействие на радикализацията и тероризма

 

IV. 1. Същност и специфика на радикализацията и тероризма

  1. През последните години все по-видима става тенденцията в Европа тероризмът и насилственият екстремизъм да не са характерни единствено за строго организирани йерархични структури, а да са дело на малки самоорганизирани групи и дори отделни индивиди.

  2. Тероризмът е глобална заплаха за всички държави и всички народи, като той не се обвързва с конкретна религия, етнос или друга част от обществото. Тероризъм се осъществява от отделни индивиди или групи хора, които извършват тежки престъпления срещу личността и обществото.

  3. Терористични групи и организации, екстремистки клетки и отделни радикализирани индивиди използват предимствата на технологиите и бързото развитие на Интернет и социалните мрежи, за да разпространяват своята пропаганда по-широко, побързо и по-ефективно. Процесите се развиват предимно сред уязвимите части на европейските общества, като например младежи, които се чувстват изолирани, дискриминирани или не притежават достатъчно добри умения за критична оценка на информацията, на която са изложени. Като резултат се създават предпоставки за насаждане на омраза между отделните религиозни и етнически групи в европейските общества. България не прави изключение от тези тенденции.

  4. Традиционните правоохранителни методи и техники на дейност не са достатъчни за противодействие на процесите на радикализацията. Необходим е по-широкообхватен подход за предотвратяване и противодействие на това явление в различните му форми, чрез ангажиране на различни по своя тип и насоченост на действие организации на гражданското общество.

  5. Макар че българското общество не приема под никаква форма екстремистки идеологии и твърдо се противопоставя на всякакви форми на тероризъм, вероятността отделни членове на това общество,или чужди граждани, пребиваващи на територията на Република България, да станат съпричастни към подготовка и осъществяване на терористична дейност, не може да бъде изключена. Поради тази причина трябва да бъдат изградени както сред държавните институции на Република България, така и сред гражданското общество, трайни знания и умения за установяване и противодействие на методите, пропагандата и съпътстващите ги условия, включително и условия на живот, които превръщат обикновения човек в терорист.

  6. Радикализацията и тероризмът са сложни обществени явления, определени от многопластови обществени отношения, поради което изследването и анализът на процесите факторите и степента на радикализация на отделни групи от българското общество изискват сериозен експертен и научен потенциал. Прилагането на ефективни мерки за превенция и противодействие на радикализацията и тероризма е възможно само на базата на задълбочени анализи и прогнози.

 

IV. 2. Превенция и противодействие на радикализацията

  1. Превенцията и противодействието на процесите на радикализация, която може да доведе до насилие, изисква подход, който отчита взаимодействието между индивидуални уязвимости и мотивиращи фактори от една страна, и външни идеологически влияния и екстремистка пропаганда, от друга, както и наличието на благоприятна среда за развитие на такива процеси.

  2. Необходимо е изграждането на изследователски и аналитичен капацитет с цел изготвяне на анализи и оценки на процесите и факторите на радикализация, които да послужат за основа на мерки за превенция на тези негативни явления.

  3. Прилагане на мултиинституционален подход и взаимодействие с представителите на гражданските и съсловните организации, неправителствения и частен сектор, местните общности, в т.ч. религиозните и общностните лидери в квартала и/или населеното място. Изграждане на работещи механизми за сътрудничество, диалог, обмен на информация и координация на дейностите, както на национално, така и на местно ниво.

  4. Разработване на механизми и индикатори за идентифициране, наблюдение и оценка на рисковете от радикализация на определени сегменти в обществото. Това предполага изграждане на система за ранно сигнализиране при прояви на радикализация както чрез водеща роля на служителите в непосредствен контакт с рискови групи от населението, т.н. „служители на първа линия“ (полицаи, учители, здравни и социални работници, които най-често работят с уязвими групи и общности), така и чрез информационни канали за подаване на сигнали от граждани и близки на застрашени от радикализация лица.

  5. Отговорностите и дейностите по превенция и противодействие на радикализацията следва да бъдат постепенно интегрирани в ежедневната работа на служители „на първа линия“. Потенциалният ефект от този процес е увеличаване на вероятността за ранно идентифициране на радикализирани елементи в обществото или уязвими такива.

  6. Изготвяне на специални програми за противодействие на радикализацията в нейните различни форми. Програмите се изготвят от компетентните органи на изпълнителната власт съвместно с неправителствените организации, религиозните и етническите общности и частния сектор и са насочени както към преодоляване на уязвимостите на определени индивиди и групи, така и към противодействие на различните екстремистки идеи и проявления, в т.ч. расизъм, ксенофобия, престъпления, извършени от омраза, и др.

  7. Създаване на условия за ангажиране на нови актьори в тези усилия, както в лицето на държавните институции, така и от неправителствения и частния сектор.

  8. Развиване на националния капацитет чрез активно включване на компетентните структури в международни проекти и програми на Европол, Евроджъст, Европейската комисия (напр. Мрежата за осведоменост по въпросите на радикализацията, и Консултативния екип за стратегически комуникации за Сирия), Интерпол и др. по противодействие на радикализма.

  9. Изграждане на действащи механизми за противодействие на езика на омразата, расизма и ксенофобията.

  10. Създаване на механизъм за взаимодействие на правоохранителните органи и специалните служби с медиите, лидерите на религиозни и етнически общности и НПО за адекватна медийна политика в противодействие на радикалните идеи и прояви.

  11. Формулиране и приемане на краткосрочни и дългосрочни мерки на държавно ниво, които да противодействат на всякакви прояви на войнствен екстремизъм и радикализация, насочени към:

    • Повишаване устойчивостта на отделни хора или групи, уязвими към рекрутиране и пропаганда на екстремистки идеологии, с цел противодействие на фактори от типа „търсене“ или мотивационни фактори при уязвими групи, които допринасят за еволюцията им към възприемане, подкрепа и участие в екстремистки идеи, проекти и действия.

    • Изграждане и развитие на ефективен механизъм за ранно разпознаване на знаците и проявленията на радикализация и идентифициране на уязвими индивиди за успешното прилагане на целенасочени интервенции на възможно най-ранен етап.

    • Целево обучение и повишаване на знанията и уменията на служителите „на

първа линия“.

  • Изграждане на консултативен механизъм на местно ниво между държавни институции, местна власт, служители „на първа линия“, неправителствен сектор и граждански организации с цел прилагане на ранна превенция спрямо прояви на радикализация.

  • Чрез системата на образованието, възпитанието и спорта развиване на критично мислене и преценка сред младежи и други уязвими групи, повишаване на осведомеността за демократични ценности и предлагане на алтернативни ролеви модели, перспективи за развитие и поле на действие и реализация.

  • Противодействие на екстремистка пропаганда, идеи и механизми за рекрутиране чрез разработване и комуникиране на контрааргументи и позитивни послания във взаимодействие с неправителствени организации и медиите, както и пресичане на разпространението на екстремистко съдържание в интернет и социалните мрежи.

  • Премахване на условия и предпоставки, създаващи благоприятна среда за проникване и възприемане на радикални и екстремистки идеи и убеждения.

  • Стимулиране на културен, междуетнически и междурелигиозен диалог и толерантност, както и по-ефективни усилия по отношение осигуряване на социално равенство и социално включване на уязвими групи (вкл. имигрантски общности).

  • Подпомагане процеса на деангажиранe от екстремистки среди чрез разработване на интегрирана програма на централно ниво и на програми и механизми от всички заинтересовани държавни институции, в съдружие със семействата на пострадалите, с представители на местните религиозни и/или етнически общности и неправителствени организации за деангажиране, дерадикализация и рехабилитация на конкретни лица, желаещи излизане от екстремистки среди.

 

IV. 3. Противодействие на тероризма

  1. Българската държава посредством своите правоохранителни и разузнавателни органи полага всички усилия за сигурността на своите граждани. Правоохранителните и разузнавателните органи на Република България работят в тясно сътрудничество със своите съюзници от НАТО и ЕС, както и с партньорски служби на трети държави.

  2. България посредством своите специализирани структури в областта на сигурността и разузнаването е активен участник в международното сътрудничество на двустранна и многостранна основа с организации като Интерпол, Европол, Евроджъст и други.

  3. Република България споделя разбирането, че рамката на глобално противодействие на насилствения екстремизъм и тероризма следва да продължи да бъде ООН. Нашата страна ще участва при изработването на план за действие на ГС на ООН, както и за приемане на релевантни резолюции за противодействие и ще бъде активен участник в глобални инициативи под егидата на ООН. В този контекст българската държава ще отстоява спазването принципите на международното право и приетите интернационални документи, касаещи борбата срещу всички форми на тероризъм.

  4. Противодействието на тероризма изисква прилагане на системни, едновременни, координирани и синхронизирани действия в четирите основни сфери на дейност:

    • Превенция - чрез идентифициране и предприемане на конкретни мерки по отношение на факторите, допринасящи за радикализацията на отделни лица и групи, както и да предотврати превръщането им в терористи. Дейността по превенцията срещу въвличането в терористична дейност е системно свързана с дейността по превенция на радикализацията. Защита на гражданите и обектите от критичната инфраструктура на държавата. Намаляване потенциалната уязвимост на обществото в случай на терористична атака е от съществена важност в тази сфера на дейност.

    • Противодействие на пряка терористична активност, съставляваща реална заплаха, посредством събиране на разузнавателна информация, разследване на получени сигнали и заплахи, разбиване на терористични и екстремистки групи, разрушаване на каналите за финансиране на терористична дейност, както и недопускане на лица, съпричастни към терористична дейност, да се сдобият с оръжия за масово унищожение. Повдигане на обвинения и изправяне на терористите на съд.

    • Преодоляване на последствията от пряка терористична дейност чрез адекватна

реакция на компетентните структури.

 

Превенция

  1. Предприемането само на открити оперативни мерки срещу тероризма и съпричастните към тероризъм лица не е достатъчно условие за успех. От съществено значение е разработването на комплексни превантивни мерки, на международно и национално ниво, които да противодействат на процесите за привличане на хора към терористична дейност – подобряване на икономическите и социалните условия на живот, на образователните програми, развитие на междукултурния диалог.

  2. Процесите на образование и възпитание са ключов фактор за отдръпване на подрастващите от различни внушения, свързани с радикализация и тероризъм. Изготвянето на адекватни учебни програми, които да представят по интересен и общодостъпен начин ценностите и достиженията на демократичните общества, е ефективен подход за превенция на радикализацията, екстремизма и ксенофобията.

  3. Религиозните и етническите групи, които се стремят към интегриране в обществото, са по-малко уязвими на радикализация, водеща до насилие и присъединяване към терористични структури от страна на нейните членове. В тази връзка ролята на местната власт, религиозните и етническите групи и организации са важен фактор в превантивната дейност.

  4. Гражданското общество и семейството са основни фактори в превенцията срещу радикализацията и тероризма. Изграждането на устойчиви комуникационни канали между държавни институции, местни власти, неправителствени организации, религиозни и етнически организации може да осигури възможности за противодействието на директното привличане на хора към терористична дейност.

 

Защита на гражданите и на обектите от критичната инфраструктура

  1. Прилагането на целенасочени мерки за защита на гражданите и обекти от критичната инфраструктура на страната от терористични атаки могат да способстват за предотвратяването на терористична дейност, за провеждането на ефективни спасителни действия, както и за действия по разследването и разкриването на извършителите при осъществена терористична атака.

  2. Поддържането и развиването на капацитета за защитата на българските граници, които се явяват и външни граници на ЕС, е от особена важност с оглед отговорностите на Република България за идентифициране и възпиране на т.нар. чуждестранни бойци.

  3. Страната ни е изправена пред сериозен миграционен натиск. Важен аспект в това отношение е превенцията на заплахата от проникване в страната на чужди граждани, съпричастни към терористична или екстремистка дейност.

  4. Предвид спецификата на рисковете и заплахите от терористична дейност, асиметричния и многопластов характер на риска, от приоритетно значение е изграждането на национален и институционален аналитичен капацитет за наблюдение и извеждане на потенциални заплахи от тероризъм. Задълбоченото изследване на процесите и анализ на заплахите ще позволят прилагането на ефективни и балансирани конкретни мерки за противодействие.

  5. Целенасочено и в дългосрочен план българската държава трябва да запази своята контратерористична общност, добре обучена и специализирана в различните етнорелигиозни специфики. Подготовка на нови кадри и развиването на институционален капацитет в тази сфера е от изключителна важност.

  6. Българската държава, в лицето на гражданското общество има надежден партньор за идентифициране и противодействие на този вид заплахи. За целта трябва да бъдат разработени конкретни програми за партньорство и взаимопомощ.

  7. Шенгенската информационна система и аналитичните работни файлове по линия на тероризма в Европол са съществени инструменти за повишаване надеждността на системата за защита на България от тероризъм. България ще продължи активно да обменя информация за изгубени или откраднати документи за пътуване и по каналите на Интерпол.

  8. В един все по-бързо изменящ се технологичен свят България следва да има изградена система за защита срещу евентуални актове на кибертероризъм и за противодействие на опити за радикализиране чрез използване на интернет пространството.

  9. Предвид натрупания опит и анализа на множеството терористични актове, осъществени в света през последните години, е наложително приемането на минимален стандарт за техническо осигуряване на обекти от критичната инфраструктура. Това ще осигури съвместимост на системи за видеонаблюдение, детекция и контрол на достъпа.

  10. От съществено значение е създаването на система за мониторинг и контрол върху състоянието на обектите от критичната инфраструктура, при което ясно да са изведени отговорностите на собственици и оператори на такива обекти.

  11. Изготвянето на национален план за противодействие на тероризма и съгласувани планове за действие на централно и местно ниво, както за защита на отделните обекти от критичната инфраструктура е съществена предпоставка за готовност за реагиране при терористични актове и прилагане на съгласувани мерки при различните нива на заплаха.

 

 

IV.4. Противодействие

  1. Противодействието на терористична заплаха или атака не може да се ограничава единствено до националните граници. Проактивното противодействие на тероризма трябва да бъде осъществявано и в координация с правоохранителни и специални служби на други държави.

  2. Противодействието на тероризма следва да се осъществява с всички законови средства и методи налични в инструментариума на правоохранителните органи и структурите за сигурност за възпрепятстване планирането на нападения, придвижването на терористи и техните комуникации, да се прекъснат финансирането и достъпа до материали за нападения, както и терористите да се изправят пред правосъдието.

  3. Бързият и навременен обмен на информация е от съществена важност в борбата с тероризма. България е изразила подкрепа за създаване на единна европейска Система за обмен на резервационни данни на пътниците. С оглед предотвратяване, разкриване, разследване и наказателно преследване на терористични престъпления страната ни работи за интензифициране обмена на контратерористична информация между страните-членки на ЕС.

  4. Събирането на точна и навременна разузнавателна информация, в това число изпреварваща информация от оперативни източници, следва да бъде неотменен приоритет пред службите за сигурност, осъществяващи контратерористична дейност. Прецизният анализ на тази информация, извършен от добре подготвени анализатори, е от съществена важност за крайния резултат.

  5. Бърз и своевременен обмен на получената информация между контратерористичните звена на държавата при водеща роля на Националния контратерористичен център, ситуиран в ДАНС.

  6. Заплахите от синергията между организирана престъпност и тероризъм трябва ясно да бъде изведена пред цялата правоохранителна общност и всеки отделен член на тази общност. Във всяка организирана престъпност - трафик на хора и оръжие, фалшификация на документи, наркотрафик и други следва да се търси потенциално-налична връзка и/или относимост към терористична дейност. За целта е важен бързият обмен на информация между компетентните държавни органи.

  7. Засилване на мястото и ролята на съвместните екипи за разследване в рамките на ЕС. Този тип дейност ще даде бърз и лесен достъп до общите европейски бази-данни (Европол, Евроджъст), както и ще даде възможност за достъп до допълнителна експертна подкрепа на европейско ниво.

  8. Наличие на национално законодателство, адекватно отразяващо изискванията на съвремието, по отношение противодействието на тероризма.

  9. Ефективно съдебно производство за уличените в терористична дейност, в съответствие със законите на страната. Извеждане на международното сътрудничество (по линия на двустранните спогодби за съдебна помощ) по линия на делата за тероризъм в приоритет в двустранните отношения между държавите. Използване възможностите, в т.ч. и обмен на информация за повдигнати обвинения и влезли в сила осъдителни присъди, по линия на обмена с Евроджъст.

  10. Изграждане на ясно субординирана система за оповестяване на терористичната

заплаха за страната.

 

Преодоляване на последствията от пряка терористична дейност

  1. Разработването на система от планове за реакция при заплаха и овладяване на последствията от осъществен терористичен акт гарантира подготовката на държавата за противодействие на терористични заплахи.

  2. Анализите на риска от терористичен атентат и оценка на възможните щети и жертви следва да бъдат актуализирани и да са в основата на ефективно планиране и подготовка за реакция на държавните органи, гражданите и бизнеса.

  3. Посредством компетентните държавни структури да се изработи механизъм за оказване на съдействие на български граждани, станали обект или жертва на терористичен акт на територията на трети държави.

  4. Създаване на национална система за реагиране при кризи е основа за ефективен отговор на терористична дейност.

V. Заключение

  1. За реализиране на настоящата Стратегия се разработва и поддържа План програма за изпълнение на СПРТ в рамките на нейния времеви хоризонт. План-програмата се изработва от Министерство на вътрешните работи, в непосредствена координация с компетентните министерства и държавни агенции не по-късно от 3 месеца след обнародването на акта за приемане на Стратегията.

  2. За практическата реализация на План-програмата ежегодно, до 30 октомври на предходната година се изработват планове за нейното изпълнение по раздели. Плановете се изработват от Националния контратерористичен център във взаимодействие с компетентните министерства и държавни агенции. Плановете се предоставят от Министъра на вътрешните работи на Съвета по сигурността за становище до 15 ноември на предходната година и се приемат с акт на Министерския съвет.

  3. Министерството на вътрешните работи изготвя до 31 март годишен доклад За отчитане изпълнението на Стратегията за предходната година. Министърът на вътрешните работи внася доклада за становище в Съвета по сигурността.

  4. Министерството на вътрешните работи координира прилагането на политиките по противодействието на радикализацията и тероризма като:

    • осъществява междинния преглед и актуализиране на Стратегията през 2020 г. или при необходимост при настъпили резки изменения в средата за сигурност;

    • разработва нов проект на СПРТ, не по-късно от 6 месеца преди достигане на времевия хоризонт на настоящата Стратегия през 2025 г.;

    • организира междуведомственото съгласуване на проект за изменение и допълнение на СПРТ или на новия проект за СПРТ, внасянето му в Съвета по сигурността за становище и в Министерския съвет за одобрение.