Увод

В историята на човечеството няма столетие, свързано с толкова много трагедия, като 20-ти век. Наред с двете световни войни, голямото количество регионални войни и въоръжени конфликти, международният тероризъм, особено през последните 30 години на столетието, допринесе извънредно много за вписването в историята на човечеството на десетки страници на терор и насилие. Именно международният тероризъм представлява в настоящия момент най-голямата заплаха за мира в демократичните общества. Практически всички въоръжени конфликти, които възникваха в Азия, Африка, Близкия и Средния Изток, на Балканите, на територията на бившите съветски републики се съпровождаха с диверсионно-терористични актове, като основните последствия бяха за мирното население. Социалното неравенство в обществата, националните противоречия, отсъствието на надеждна правова регулация и нали- чието на религиозна активност способстваха за образуването на значително количество екстремистки, националистически организации, фанатични религиозни секти, имащи военни формирования и разглеждащи тероризма като основно средство на борба със своите против- ници. Броят на жертвите на международния тероризъм за периода 1968–1995 година възлиза на повече от 9 000 души. Тероризмът се издигна до степен на държавна политика. На 39 сесия на Генералната асамблея на ООН през 1984 година бе приета специална резолюция за: “Недопустимост за използването в политиката на държавите на терористични и други действия, насочени към подриване на обществено-политическия строй на която и да е суверенна държава”.

В своята дейност терористичните формирования прибягват до използването на раз- лични средства за постигане на своите крайни цели, като най-голям е делът на използване на взривни и биологични агенти. Ето защо познаването на спецификата на бойната взривна травма, организацията и управлението на медицинските загуби при взривни поражения от теро- ристичен акт като модел на бедствена ситуация сред мирното население е от изключително важно значение, с цел намаляване както на масовите санитарни загуби, така и на тези сред мирното население.

Съдържанието на монографията е структурирано в пет глави съгласно логическата взаимносвързаност на представените в него знания. Всяка глава е разбита на параграфи. Темите на параграфите са дефинирани чрез оценка на тяхната актуалност, значимост, приложна и познавателна стойност, новост и относимост. Подреждането на съдържанието е направено така, че да осигури последователност, непрекъснатост, адитивност, приемственост, адаптивност и мултипликативност на процеса на излагане на същността и съдържанието на изследването и получените в него резултати.

В първа глава се разглеждат и анализират физичните основи, механизъма и специ- фиката на взривната травма. Анализира се динамиката на взривната травма, нейната енергийна характеристика, особеностите на поведение на взривната вълна в затворени помещения (ефекта на т. н. комплексни вълни). Особено място се отделя на съвременното разбиране на механиз- мите на първичната взривна травма, както и на моделите на тъканно нараняване.

Втора глава е посветена на медицинската същност на взривната травма, тактическите подходи при нейното реализиране и използвания тримерен, епидемиологичен модел за нейното комплексно анализиране. Представени са категориите травми, тяхната характеристика, таргет- ните зони на поражение и типа на травмата. Определени са травматичните детерминанти и ефектите на взрива върху деца и възрастни. Анализират се и се обобщават факторите, влошаващи изхода при поразените. Получените в първа и втора глава резултати подпомагат решаването на формулираните по-горе задачи, а именно: актуализиране на знанията за механизмите и спецификата на предизвиканите сред цивилното население травми при теро- ристични инциденти в затворени помещения, обхващащи деца и възрастни, и подпома- гане процеса на синтез на математически модел за компютърна симулация и имитационно моделиране на спектъра на тези травми, който да послужи като инструмент за решаване на последващите задачи от изследването.

В трета глава се разглеждат модерните медицински методи за лечение на травмите, използвани във веригата на медицинската помощ на PHTLS/HTLS в случаи на масови бедствия, предизвикани от терористични взривове с разкритата в първа глава специфика. Направена е класификация на тези методи и са приведени резултатите от сравнителния анализ на техните преимущества и недостатъци при използването им в PHTLS/HTLS за оказване на медицинска помощ при поява на взривни травми от терористични инциденти в закрити помещения. С прак- тическата си насоченост главата подпомага решаването на задачи, свързани с: формиране на съвкупност от методи за лечение на взривни травми, която да послужи като базов инструмен- тариум за конструиране на алгоритъма на веригата на медицинската помощ на PHTLS/HTLS и неговата оптимизация.

Четвърта глава е посветена на създадената за PHTLS/HTLS медицинска организация и нейната оптимизация. На базата на направените (с разработения във втора глава имитационен модел) компютърни симулации се оптимизира медицинската помощ по веригата на PHTLS/HTLS в случаи на масови бедствия, предизвикани от терористични взривове с разкри- тата в първа глава специфика. Подложени са на анализ и се оценяват най-подходящите тера- певтични подходи (алгоритми за поведение), приложими в тази верига. На края на главата се прогнозира и препоръчва ресурс, необходим за нейното управление при възникване на теро- ристични инциденти. В тази специфична конструкция се решават задачи, свързани с: оптими- зиране на създадената за PHTLS/HTLS медицинска организация, избор на най-подходящите (в случай на масови бедствия, предизвикани от терористични взривове) терапевтични подходи и препоръчване на необходимия за управлението на PHTLS/HTLS ресурс.

В пета глава заключително се представят диаграмите на потоци от данни (контекстни и декомпозиционни диаграми), алгоритми за поведение (69 на брой) в обем PHTLS/HTLS, при деца и възрастни, въвлечени във взривни терористични атентати през първите 24–48 часа от настъпването на инцидента. Клиничното поведение се базира на таргетните групи, въвлечени в инцидента, функционалния отговор към травмата, категорията на травмата (първична, вторична, третична, четвъртична) и засегнатата анатомична област (ЧМТ, гръдна, коремна, мускулно-скелетни, мекотъканни и гръбначно-мозъчни наранявания, термична травма).

Без претенции за завършеност и изчерпателност, настоящата монография е един опит да бъде представена и допълнена съвременната теория и практика на оказване на медицинска помощ в процеса на PHTLS/HTLS при появата на взривни травми. Със своята медицинска насоченост, критичен подход и тематична балансираност има за цел да послужи за детайлно запознаване и задълбочено навлизане в тази важна област на медицинското знание. Тя има всички необходими качества, за да се използва като учебник за самостоятелна работа, за усвояване на знания, формиране на умения, развиване на способности и придобиване на експертна компетентност, необходими за изпълнение на всички функции и длъжностни задължения във веригата на PHTLS/HTLS, а също така може да се използва от работещите в областта медицински специалисти, докторанти и студенти дипломанти. 

прочетете цялата монография

Актуално

В историята на човечеството няма столетие, свързано с толкова много трагедия, като 20-ти век. Наред с двете световни войни, голямото количество регионални войни и въоръжени конфликти  още по темата ..
Описание на инцидента, медицинска реакция и икономическа стойност на последствията от терористичния инцидент в Мадрид на 11- ти март 2004 година  още по темата..
Стратегия за противодействие на радикализацията и тероризма 
(2015 – 2025 г.)

Национален план за противодействие на тероризма